Световна премиера: 24 април 2013

София, Зала “България”

 

Еstruna е пълноводната река, в която са се влели две традиции,

Estruna е преплитане на няколко нишки, Еstruna е предизвикателство за дръзките, Еstruna е срещата на кръстопътя на изкуството, Estruna е вокална въздишка - Е Струна!

  

Проектът Еструна се роди от желанието на артисти, идващи от различни култури и музикални стилове да заговорят на един език!


Творческото намерение на проекта Estruna е да даде нов прочит на испанската и българската песенна традиция, като я проектира в съвремието и ѝ вдъхне модерна чувствителност. Проектът стъпва на фламенко и българската традиционна песен (в изпълнение на Арканхел и хор Нови български гласове по диригентството на Георги Петков), а етно-джаз езикът на Антонио Форчоне (акустична китара), Рено Гарсия-Фонс (контрабас), Агустин Диасера (перкусия) и Теодосий Спасов (кавал) го отвежда извън жанровата рамка в градината на прекрасното и непознатото. Всички музиканти в този проект споделят общ интерес към българската традиция и фламенкото и са готови да прегърнат предизвикателството да поемат по пътя в постоянно търсене на красотата.


Първите репетиции по новия проект Estruna се случиха през миналата година в София и бяха документирани във филм на Марина Евгениева “Отвъд нотите” (bTV репортерите).


Репетициите завършиха с изненада, поднесена на публиката на последния концерт от фестивала Джаз Плюс – изпълнение на “Лале ли си, зюмбюл ли си” от участниците в Еструна, което изтръгна сълзи от слушателите и донесе овации на изпълнителите.


Композициите са с нови аранжименти, дело на музикалния директор на проекта Антонио Форчоне, а вокалните партии на "Нови български гласове – Лалетата" са дело на доц. Георги Петков. Специалният гост-музикант на проекта Теодосий Спасов обогатява цялостната картина със своя неповторим стил. Красивите мелодии на песните, носени от вокала, се обличат постепенно от звуците на другите инструменти; на места гласовете звучат акапела, за да изпъкне красотата им, на други контрабасът води диалог с вокала, а после се вплита и китарата.  Композициите имат своя нов живот, облечени в празнични джаз одежди и накичени с неземно красиви български “Лалета”.  Музикантите рисуват заедно една обща красива картина, както споделя самият Форчоне: "Смятам, че това е като едно платно, на което всеки със своята култура ще нарисува по нещо. Всеки един от нас е свързан със своите корени, със своята култура, но когато ти трябва да направиш нещо в едно ограничено пространство, трябва да си внимателен да не отнемеш от мястото на другия. Същото е когато имаш една красива картина, която е балансирана, в която има хармония. Всичко ще бъде направено хармонично, това винаги ни е харесвало."


В репертоара влизат няколко класически фламенко песни, като La leyenda del tiempo и La Aurora de Nueva York на Федерико Гарсия Лорка, авторски композиции на Антонио Форчоне и Рено Гарсия-Фонс (Alhambra, Nostalgia, Agua Dulce и Enamorado), а от нашия фолклор ще разцъфнат Лале ли си, зюмбюл ли си, Рофинка болна легнала и Снощи съм минал, кузум Еленке. Разбира се ще има и изненади, под формата на специално написани за проекта композиции.

Пътят, който събира фламенкото и българската песен

виж видео